Ябълката
Била късна есен. Отдавна се отронили листата на дърветата и само на върха на дивата ябълка висял един - единствен плод.
През гората тичал Заек и видял ябълката.
Но как да я стигне? Ябълката е високо, не може да скочи до там!
-Краа -крра!
Гледа Заекът- на елхата кацнала Врана и се смее.
- Ей, Врано!- извикал Заекът.- Откъсни ми тази ябълка!
Враната прелетяла от елхата на ябълковото дърво и откъснала ябълката.Но не можала да я задържи в клюна си и тя паднала на земята.
-Благодаря ти, Врано! - казал Заекът и понечел да вземе ябълката, а тя като жива изведнъж изсъскала ....и побягнала. Какво става?
Уплашил се Заекът, но после разбрал, ябълката паднала право върху Таралежа, който спял свит на кълбо под дървото.Таралежът скочил уплашен и хукнал да бяга, а ябълката се била забола на неговите бодли.
- Стой, стой! - викнал Заекът. -Къде отнесе моята ябълка?
Таралежът спрял и казал:
- Тази ябълка е моя.Тя падна и аз я хванах.
Заекът подскочил на Таралежа:
- Веднага ми дай моята ябълка! Аз си я намерих.
Долетяла и Враната.
- Напразно спорите,- казала тя.
- Тази ябълка е моя, аз си я откъснах.
Никой с никого не е съгласен и всеки вика.
- Моя е ябълката!
Шум и викове огласили цялата гора.
И дори бой започнал:
Враната клъвнала Таралежа по носа, Таралежът убол Заека с бодлите си, а Заекът ритнал с крак Враната....
По това време се появил Мечокът.
И като ревнал:
- Какво е това? - Какъв е този шум?
Всички се струпали около него:
- Ти си най-големият и най-умният в гората.
Отсъди справедливо! На когото определиш тази ябълка, негова ще бъде.
И разказали всичко както си е било.
Мечокът се замислил, почесал се зад ухото и попитал:
- Кой намери ябълката?
- Аз, - казъл Заекът.
- А кой я откъсна?
-Аз, - гракнала Враната.
- Добре. А кой я улови?
- Аз я улових! - писнал Таралежът.
- Вижте какво, - казал Мечокът - всички сте прави, затова всеки от вас трябва да получи ябълка.....
- Но тя е само една! - казали Таралежът, Заекът и Враната.
- Разделете я на равни части и всеки да вземе по едно парченце.
Всички заедно възкликнал:
- Как не се сетихме по-рано!
Ежко взел ябълката и я разделил на четири равни части.
Едно парченце дал на Заека:
- Това е за теб, Зайко, - ти пръв видя ябълката.
Второто парченце дал на Враната:
- Това е за теб, Врано, - ти откъсна ябълката.
Третото парченце Ежко сложил в устата си:
- Това е за мен, защото аз улових ябълката.
Четвъртото парченце сложил в лапата на Мечока:
- А това е за теб.
- А на мен за какво? - учудил се Мечокът.
- За това,че ни помири и вразуми.
Всеки изял своето парченце от ябълката и всички били доволни, защото Мечокът
отсъдил справедливо и не обидил никого.
Виталий Сутеев