Молитва
Господи, към мен простри ръка
и укроти духът ми безпокоен;
за Тебе искам аз да съм достоен.
Служителя си, Господи, призри.
То вяра пак в душата ми вдъхни,
душа в тревоги земни уморена, -
в минутното за вечното родена,
Ти пътя й към него проясни.
В душата ми е демон нокти впил,
зъл демон на съмнение упорно,
и истината в нея угасил
со своето дихание тлетворно...
Пални отново в нея Твоя плам -
на истина да стане тя пак храм.