Пролет
Пролет моя, моя бяла
пролет,
още неживяна,
непразнувана,
само в зрачни сънища
сънувана,
как минуваш ниско над
тополите,
но не спираш тука
своя полет.
Пролет моя, моя бяла
пролет –
знам, ще дойдеш с
дъжд и урагани,
бурна страшно,
огненометежна
да възвърнеш хиляди
надежди
и измиеш кървавите
рани.
Как ще пеят птиците в
житата!
Весели ще плуват във
простора...
Ще се радват на труда
си хората
и ще се обичат като
братя.
Пролет моя, моя бяла
пролет...
Нека видя първия ти
полет,
дал живот на мъртвите
площади,
нека видя само твойто
слънце
и – умра на твойте
барикади!