Морето само живите обича
Морето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на
брега.
Едно момиче, ах, едно
момиче
морето не изхвърли на
брега.
Остана само кърпата
позната
да се прелива с белите
вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка - всички хубави
жени.
Остана само кърпата с
червени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и
смутени
и скочихме в студените
води...
До дъно преобърнахме
морето
със пръсти, посинели от
тъга,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на
брега.